В изследването вниманието е насочено към проблем, който не е разглеждан достатъчно задълбочено в българското езикознание – употребата на предлозите в позицията на предикатив, т.е. в случаите, когато те са част от сказуемото. Статутът на тези предикати в българската лингвистична литература е доста спорен. Някои автори напълно отричат наличието на подобен тип сказуеми и приемат, че „съм“ може да функционира не само като спомагателен, но и като пълнозначен глагол със значение за наличие или екзистенция (Пенчев 1998), докато други ги приемат за един от основните видове именни предикати (Брезински 2001). Тук е предложено по-нетрадиционно тълкуване – приема се, че предикативното ядро в такива конструкции е съставено от спомагателния глагол и предлога, а думата (или фразата) в предикативна позиция е аргумент, чиито селективни рестрикции и семантични свойства се определят от конкретното значение на съответния предлог в предикативното ядро. Това означава, че при тях има две отделни, макар и взаимно свързани, нива на семантично представяне: семантичните роли и селективните рестрикции, които предикатът (AUX + PP) приписва на външния си аргумент и на евентуалните си комплементи (срещани доста рядко в подобен тип конструкции), от една страна, и от друга – семантичната роля и селективните ограничения на предикатива (именната фраза в PP), управлявани и зависещи от значението на съответния предлог. Работата представлява първи етап от по-широко и задълбочено изследване на предложните словосъчетания в българския език. Въпреки че избраният подход не следва стриктно определена теоретична рамка, като основа са приети Фреймовата граматика на Ч. Филмор (Филмор 1982) и концепциите, зададени в проекта FrameNet на Калифорнийския университет (Рупенхофър 2006). Проследени са всички значения на предлозите, зададени в БулНет (българския WorfNet), направена е проверка за възможността на съответния предлог да заема предикативна позиция и ако това е възможно, е представена субкатегоризационната рамка на предиката. В нея са включени не само структурния тип, синтактичните функции и семантичните роли на аргументите, но и конкретните селективни рестрикции. Направен е опит да бъдат максимално прецизирани възможните именни групи, които могат да заемат аргументна позиция при всеки един от предикатите, като е обърнато специално внимание и на възможностите за участие на дадената предложна група в именна фраза като апозитивно разширение, за субституция на предложната група с адвербиална и за изразяване на значението на предиката с пълнозначен глагол (с и без запазване на предлога). За целите на проучването е създадена електронна система с работното наименование SynTags, която позволява лингвистичните данни да бъдат обработвани онлайн в XML формат. Системата намира приложение и при различни други задачи в областта на компютърната лингвистика – освен че би могла да бъде използвана при анотирането на езикови корпуси и при представянето на аргументната структура и семантичните фреймове на предикатите, тя вече беше интегрирана в образователния процес като част от курса по синтаксис в платформата за електронно обучение ezik.bg. Без да претендира за пълнота и абсолютна прецизност, изследването представя възможните реализации на елементите в този тип изречения и представлява отправна точка както за бъдещи теоретични проучвания в областта, така и за практически приложения като създаването на семантични мрежи от рода на FrameNet.