Български граматики – Развой на граматическите теории (синтаксис)
Сайтът Български граматики се разработва с финансовата подкрепа на НИД на СУ „Св. Климент Охридски”, Д №120/17.04.2015 и Д №207/14.04.2016

Стефан Брезински
Кратък български синтаксис. С., 1995.
Дефиниции:
 Подлог Сказуемо Предикатив Спомагателен глагол Допълнение Определение Сказуемно определение Обстоятелствено пояснение
Подлог
Главна, синтактично независима част на изречението, на която по предикативен път се приписва признак на сказуемото. Подлогът отразява някакво предметно понятие. То може да бъде понятие за лице, предмет или абстрактна същина, явление или признак, взет сам за себе си.
Подлогът отразява лице или предмет, за който се строи фактически изречението. Така че подлогът се схваща винаги като носител на някакво качество, признак – те се приписват от сказуемото – или пък като производител на някакво действие, също означено със сказуемото. Затова именно подлогът е граматично независима част на изречението, а сказуемото е граматично зависима част от подлога. В този смисъл от двете главни части на изречението подлогът е „по-главна“ част. Заради това именно и сказуемото се съгласува с подлога по род и число(нагажда се към рода и числото на подлога).
стр. 92-93
Сказуемо
Системата на българските сказуеми е доста богата – наброяват се повече от десетина разновидности сказуеми главно поради възможността да се приписва предикативно признак на подлога с различни части на речта (групи думи, класове думи).
Сказуемото е главна, обаче синтактично зависима част от изречението, която по предикативен път приписва признак на подлога.
стр. 100
Предикативно име
Всички имена, обичайно придружавани от спомагателен глагол съм, може да приписват динамично признак на подлога.
стр. 101
В рамките на съставните номинални сказуеми се включват форми на спомагателния глагол съм и съществително, прилагателно име или причастие (обичайно страдателно). Името означава признака, който се приписва на подлога, а формата на спомагателния глагол го поставя в темпорални и модални отношения. С други думи, името е семантичният носител на сказуемото, а глаголната форма е граматичният показател.
стр. 114
Допълнение
Допълнението като част на изречението изразява обектните отношения в него, които може да бъдат преки(непосредствани)и косвени (тази опосредстваност се изразява в наличието на предлог или на синтетична дателна форма на името-допълнение)
Формално прякото допълнение представлява име, непосредствено свързано с вербалното сказуемо- Пише писма Това допълнение се означава като пряко,тъй като глаголното действие на вербалното сказуемо направо "прехожда" върху името, означаващо обекта в изречението
стр. 146-147
Косвените допълнения представляват такива части на изречението, които непряко са засегнати от действието на вербалното сказуемо. Формално косвеното допълнение се свързва със сказуемото посредством предлози(ако допълнението е име) или пък чрез предлози и винителни местоименни форми-те всъщност са дателни, чиито кратки варианти се свързват безпредложно: Над него сокол, юнашка птица,/ и тя се за брат, за юнак грижи!(Хр. Ботев)
стр. 149
Обстоятелствено пояснение
Обстоятелствените пояснения са такива второстепенни части на изречението, които поясняват действието на вербалното сказуемо(приписвания признак)откъм време, място,и пр. или го мотивират. Обстоятелствените пояснения принадлежат към групата на сказуемото, като означават качествени или количествени особености на действието или на неговото протичане. Като обстоятелствени пояснения в изречението функционират или отделни думи, които най-често са наречия, или предложни съчетания на имена, или най-сетни фразеологични изрази като през куп за грош, под дърво и камък,горе-долу, от време на време Днес се отделят следните обстоятелствени пояснения: 1. За време; 2. За място; 3. За причина; 4. За цел; 5. За условие; 6. За начин; 7. За количество и степен; 8. За отстъпка; 9. За логическо уточняване.
стр. 152
Определение
Определенията(съгласувани и несъгласувани) разкриват признак на предмет, означен чрез съществително име(респективно местоимение) или пък чрез субстантивирана част на речта. Този признак се разкрива статично, а не динамично, както е при сказуемите
Съгласуваните определения се изразяват чрез следните части на речта (класове думи): прилагателни имена, причастия(като вид отглаголни прилагателни),числителни имена, местоимения
стр. 156-157
Несъгласуваните определения са второстепенни части на изречението, които означават признак на предмет статично, без обаче да приспособяват формата си за род и число към формата на определяното име. Като несъгласувани определения към определяемо съществително име или местоимение могат да функционират различни класове думи(части на речта): съществителни имена, местоимения,наречия, а в отделни случаи и прилагателни имена и причастия.
стр. 165
Приложение
Приложението е второстепенна част на изречението, която се отнася към групата на определението. То уточнява определяемото, като стеснява обема на понятието, означено с определяемо съществително име. Приложението дава друга характеристика на определяемото, пояснява го откъм някоя негова непосочена страна, детайлизира, характеризира обекта, означен със съществителното име-определяемо.
стр. 192
Сказуемно определение
Сказуемното определение е второстепенна част на изречението, която разкрива (приписва) признак на подлога(съответно на допълнението), определя го с помощта на сказуемото, което е изразено с пълнозначен глагол.
стр. 195