| Подлог Сказуемо Допълнение Определение Приложение Сказуемно определение Обстоятелствено пояснение | |
            |
Главна част на изречението, която назовава основния предмет на мисълта и предикативно
се определя от сказуемото, се нарича подлог напр.: „И момъкът почна да се взира в тъмнината.” (Е. Пелин). „Проточиха се студените декемврийски
нощи.” (К. Калчев). „Страхливите няма да оправят света” (Г. Караславов).
стр. 77-78
Главна част на изречението, която разкрива по предикативен път признак (действие,
състояние, качество) на предмет, означен с подлога, се нарича сказуемо, напр.: „Слънцето
падаше зад далечните синкави очертания на отвъдната планина, загубена някъде в безкрая”
(Г. Караславов).
стр. 83
Допълнението означава предмет, който е засегнат от действие, изразено чрез глагола
сказуемо или чрез друга част на изречението, напр.: „Сашо затвори телефона и разговорът мигновено изчезна от мислите му.” (П. Вежинов). Тъй като означава предмет
(в широкия смисъл на думата), допълнението се изразява чрез съществителни имена или
чрез заместници на съществителни имена: местоимения, субстантивирани части на речта
(прилагателни имена, причасти и др.), неизменяеми части на речта,
синтактично неделими словосъчетания, фразеологични словосъчетания.
стр. 103
Прякото допълнение означава предмет, който е засегнат пряко или изцяло от действието,
изразено чрез глагола сказуемо или чрез друга част на изречението, напр.: „Тя улови
погледа му – пълен с обич и с още нещо друго, чисто мъжко...” (Д. Талев).
стр. 104
Непрякото допълнение означава предмет, който е засегнат непряко (странично, косвено)
от действието, изразено чрез глагола сказуемо, или чрез друга част на изречението.
Тази му особеност намира израз в синтактичната връзка между него и поясняващия елемент
на изречението. Тя винаги се осъществява с помощта на предлог, напр.: „Кузман махна
безнадеждно с ръка.” (Ст. Загорчинов).
стр. 106
Второстепенна част на изречението, която характеризира действие (респ. състояние),
признак или обстоятелство, означени със сказуемо или с друга част на изречението,
откъм място, време, начин, количество и степен, причина и др., се нарича обстоятелствено
пояснение, напр.: „Михаил спря трактора си пред дома на Бешемлията” (А. Гуляшки).
114
Второстепенна част на изречението, която разкрива признак на предмет, означен със
съществително име, респ. със заместник на съществително име(субстантивирана част на
речта или местоимение),се нарича определение. "Лицето на секретаря беше бледно, уморено"(Г.П.Стаматов).
Определение, което приспособява граматическите си показатели за род и число към граматическите
показатели за род и число на определяемото, се нарича съгласувано определение, напр.:
И последният човек е нужен някъде някому за нещо(Б. Димитрова).
стр. 121-122
Определение, което не приспособява граматическите си показатели за род и число към
тези на определяемото, се нарича несъгласувано определение.напр.: И цели три месеца
капка дъжд не капна(П. Ю. Тодоров).
стр. 125
Определение, изразено чрез съществително име, което дава друго название на предмета,
назован от определяемото, се нарича приложение. Връзката между определяемото и приложението
се осъществява чрез прилагане, откъдето идва и названието на тази второстепенна част
(т.е. приложението е част на изречението, която се прилага към друга част на изречението),
напр.: "Мнозина офицери фаворити изскачаха напред в производството и това дразнеше останалите" (Л. Стоянов). "Широкополите
бретонки ги изглеждат / изпод черните си пиявици вежди / с поглед, като океана син и намръщен" (Ел. Багряна).
стр. 134
Определение, чиято синтактична връзка с определяемото се осъществява чрез сказуемото
на изречението, се нарича сказуемно определение, напр.: "Чучулиги, задушени от страшната
мараня, падаха от висинето мъртви"(Елин Пелин).
стр. 142
|