Български граматики

Подлогът е главна част, основен структурен елемент на всяко двусъставно изречение, предмет на мисълта. Категорията предметност обобщава неговото граматическо значение и затова подлогът е първо граматическо лице в изречението. Изразявайки предметно понятие, подлогът предикативно се определя от сказуемото, което разкрива един или друг признак на неговата предметност и служи за негов детерминант. Подлогът и сказуемото са съотносителни понятия, т.е. подлогът предполага и изисква сказуемо и сказуемото предполага и изисква подлог.

Съществуват различни дефиниции за подлога в зависимост от характера и основните позиции на граматическата теория. За предпочитане е оная от тях, която отразява обобщеното граматическо значение на подлога и на неговата синтактична функция:

Главна синтактически независима част на изречението, която изразява предметно понятие и се определя предикативно от сказуемото, се нарича подлог.

стр. 117

Сказуемо

Сказуемото е втора главна част двусъставното изречение, което се намира в предикативно отношение с подлога. То е подлогов детерминант.

Чрез сказуемото се приписва активно един признак на подлога. Това „приписване“ е цел, заради която се строи изречението. Така сказуемото структурно участва в организацията на изречението. Обобщеното граматическо значение на сказуемото може да се изрази чрез следната дефиниция:

Главна синтактически зависима част на изречението, чрез която се разкрива признак, действие или състояние на предмет, означен с подлога, се нарича сказуемо.

Сказуемото е главна част на изречението, защото заедно с подлога влиза в основното, структурното звено на изречението, спрямо което останалите части са в зависимо синтактично отношение. Но сказуемото е същевременно зависима главна част, защото разкрива предикативно един признак на подлога и се намира в подчинено отношение спрямо него. Трябва да се отбележи, че сказуемното отношение в предикативното словосъчетание, образувано от подлога и сказуемото, се характеризира с това, че то двустранно свързва двата елемента в словосъчетанието. То се изразява не само в подчинителното отношение на сказуемото към подлога, но и в отношението на подлога към сказуемото, затова това отношение е организиращ център в изречението и коренно се отличава от всички други отношения в изречението.

стр. 125

Предикатив

Съставното именно сказуемо се образува от глагол и име. Глаголът е обикновено с избледняло лексикално значение или е по-абстрактен. Той разкрива граматичните признаци на сказуемото–време, число, лице, – а името означава признака, който се приписва на подлога. Най-абстрактен е спомагателният глагол съм и неговите синоними бъда и бивам Този глагол означава битие, съществуване и свързан предикативно с едно име, разкрива битието на един признак, подлогов признак. Напр. :

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна (Хр. Смирненски).

стр. 134

Определение

Определението е признаково пояснение на коя да е част от изречението, изразена със съществително име. Определението посочва някакво качество, свойство,произход и т.н. на предмет, изразен от съществително име, което се пояснява признаково.

стр. 155

Съгласувано определение

Съгласуваното определение се свързва пряко с поясняваната дума, която е негово непосредствено синтактично обкръжение,в атрибутивно отношение, тъй като посочва признак на предметно име(съществително или друга дума с предметно съдържание).

стр. 159-160

Несъгласувано определение

Несъгласуваните определения са второстепенни части на изречението, които означават признак на предмет, без обаче да приспособяват формата си за род и число към формата на определеното име. Като несъгласувани определения към определяемо съществително име или местоимение могат да функционират различни части на речта: съществителни имена, местоимения, наречия, а в отделни случаи и прилагателни имена и причастия.

стр. 168

Приложение

Приложението е второстепенна част на изречението, която се отнася към групата на определенията. Приложението уточнява определяемото, като стеснява обема на понятието, означен с определяемото съществително име. Приложението обикновено е съществително име, което се прилага безпредложно към друго съществително име.

стр. 181

Допълнение

Второстепенна част на изречението, която означава предмет, пряко или косвено засегнат от глаголното действие, се нарича допълнение.

стр. 183

Пряко допълнение

Прякото допълнение означава предмет, зесегнат пряко или изцяло от глаголното действие. То се свързва със сказуемото направо, без предлог, чрез прилагане и отговаря на въпросите какво(що)кого, напр.: Стефан срещна (кого) циганите дървари(Й. Йовков). Бурята задави(какво) немощния му глас(Ел. Пелин)

стр. 185

Непряко допълнение

Непрякото допълнение означава предмет, непряко(косвено)засегнат от глаголното действие. Това най-добре се вижда в изречения, където има допълнения от двата вида. Например в изречението Аз се върнах и му подадох ръка да стане(Ст. Чилингиров) прякото допълнение ръка означава предмет, пряко засегнат от глаголното действие, а непрякото допълнение муозначава лицето, към което е насочено същото действие. В изречението Най-често Йовка мислеше за стринка си Елка(Ел. Пелин) непрякото допълнение за стринка си Елка означава лице, непряко(косвено) засегнато от глаголното действие мислеше

стр. 188-189

Обстоятелствено пояснение

Обстоятелственото пояснение е второстепенна част на изречението, която се прибавя към глагола и означава обстоятелствата, качествените особености и количествената измеримост на действието(състоянието. Обстоятелствените пояснения за място и време само поясняват действието, а останалите-за причина, цел, условие-го мотивират. Обстоятелствените пояснения за количество и степен по същество са адвербиални определения, защото означават качествени и количествени признаци като особеност на действието или неговото протичане.

стр. 193