Български граматики

Подлог

Подлогът означава предмета, за който се съобщава в изречението. Например: Тая сутрин учителят Никола Нонин се събуди пак разтроен(Ел. Пелин). – Кабриолетът с хубавите коне замина (Й.Йовков). – Т е няма да възкръснат (Ив.Вазов). – Всички се прегръщаха (Ив. Вазов).

Понякога се казва, че подлогът означава лицето, което върши действието в изречението. Това определение е едностранчиво, понеже се отнася само за случаи, когато глаголът в изречението е от действителен залог.

Тъй като подлогът означава предмет, нормално той се изразява със съществително име или местоимение, което замества съществително име. Обаче подлогът може да бъде изразен и с помощта на други думи, употребени в служба на съществителни имена, като прилагалено име или причастие, числително име, глагол, предлог, наречие, съюз, междуметие.

При глаголи от страдателен залог подлогът означава не предмет, който върши действието, а предмет, върху който действието иде „отвън“. Например: Масата се заобиколи от изгладнелите хъшове.

Сказуемо

Сказуемото означава това, което се съобщава за подлога, т.е. някаква негова проява или особеност. Напр. : Съдията пак млъкна. Конете едвам лазеха из баирчинката(Ел. Пелин). – Вечеряха. Тодорица и децата си легнаха (Й. Йовков).

Основна черта на сказуемото е неговата предикативност, благодарение на която то може и само да образува изречение (Вечеряха. Падат. Лети Светна).

стр. 349

Предикативно име (Андрейчин го нарича сказуемно определение)

Обикновено спомагателният глагол съм служи само да изрази предикативната връзка между другите думи в изречението, а онова, което се съобщава за подлога в такъв случай, се изразява със съществително или прилагателно име (или причастие). Напр. : Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан. – Аз съм български войвода, момци ми са тез (Ив. Вазов).

Такова съществително или прилагателно име (или причастие) се нарича сказуемно определение. Заедно със спомагателния глагол съм то образува съставно сказуемо. Напр. Аз съм господарят. –Ти си много добър.

В служба на сказуемно определение може да се употреби още и числително име, а също и съответните местоимения, които заместват съществителното, прилагателни и числителни имена. Напр. : Ни сме трима, а вие колко сте? – Кой си ти, на моя път застанал (Ел. Багряна).

стр. 350

Определение

Определението е дума, която пояснява съществително име и означава признак. Напр. Мъглива и тъмна нощ тежи над грешната земя

Определението отговаря на въпрос какъв, кой, чий,колко, взет заедно с определяемото съществително. Определението се изразява с помощта на прилагателно, числително, местоимение, съществително с предлог, и по изключение с наречие или по друг начин.

стр. 369-370

Допълнение

Допълнението означава предмет, който се засяга пряко или странично от глаголното действие. Напр.Булче чака война, майка чака сина

Допълнението бива пряко и непряко(косвено). Прякото допълнение означава предмет, който се засяга изцяло от действието като неговата пряка цел Напр.: Той сне калпака си Непрякото допълнение означава предмет, който е само "странично" или "частично" засегнат от действието: Изпълни се душата му с възхищение

стр. 358

Обстоятелство Обстоятелството е съществително име или наречие, което пояснява сказуемото откъм място, време,начин, количество и степен, причина и цел и някои други отношения. Напр:Живея на село.- Живея далеко.-Тази седмица времето беше хубаво.-Обичам да пътувам с другари. -Много е патил, но малко е поумнял.- Заради тебе се забавих.-Вероятно ще пътуваме заедно.-Да те чакам ли наистина? Обстоятелствата отговарят на съответните въпросителни наречия къде, кога, как и колко

стр. 365