Български граматики

Най-главното отъ онова, що се казва или сказува въ една синтактична цѣлост („изказ“ или „изречение“), е сказуемо (лат. предикатъ,praedicatum), както онова, що се умалѣва, е умалѣемо, което се изискува, е изискуемо и т.н.

Нѣкои наричатъ таѣ най-главна часть на изказа „прилогъ“, ала това название досущъ не е пригодно, понеже излиза от кривото схващане, че основна или главна часть на изказа е нѣкое име или мѣстоиме (т.н. подлог, лат. субйектъ), към което се прибавѣ „прилогъ“

стр. 321

Редом с чистите глаголни изкази, въ които сказуемо е нѣкакъвъ определенъ глаголъ, въ нашиѣ езикъ има и немалко пълни изкази, въ които сказуемото е нѣкакво име (чисто именни изкази) или пъкъ име с т.н. спомагателенъ глаголъ „съмъ“ или друг подобен нему като ставамъ бивамъ, падамъ, казвамъ (се), оставамъ и др. – именно-глаголни изкази. – Въ чисто именните изкази и сказуемото, и подметътъ са имена. Напр. Кафето ни горчиво; редомъ съ тоѣ вид чисто именен изказ стоѣт: именно-глаголен – кафето ви е горчиво и чисто глаголен – кафето горчи.

Именно-глаголните изкази най-много приличатъ на логическите съждениѣ, в които подмет (лат. субйектъ) e нѣкакво име, свръзка (лат. копула) е т.н. спомагателенъ глаголъ, а сказуемо(лат. предикатъ) е пак име: „Коньтъ е животно“ по формула S+ C+P. – Ледътъ е студенъ и под.

стр. 324-325

Допълнения прѣки и косвени

Глаголни пояснения въ винителенъ падежъ безъ предлогъ се наричатъ-по граматическо предание прѣки допълнения, а всички други косвени (непрѣки)допълнения и обстоятелствени думи.

Прѣки допълнения-най-простото пояснение към преходни глаголи е онова, що отговоря на въпросъ кого? (за лица) и що? какво (за прѣдмети)

стр. 352

Второ прѣко допълнение

Следъ нѣкои преходни глаголи известна, отпосле придобивана каквина на прѣкото допълнение се означава съ още единъ винит. падежъ. Това е пояснение, което отговаря на питане какъвъ, напр. Избрали го кметъ.-Назначили я учителка.- Весел ме гледат мили другари(Бот.)

"Косвено", непрѣко допълнение

Всички приглаголни пояснения, които отговарят на въпросъ кому?(на кого?, какво?, на що?) иматъ обликъ на дателенъ падежъ, безразлично дали този обликъ е старински, съ особенъ завършъкъ за тоя падежъ, или се изказва с предлогъ на. Хр. Ботйовъ пише: Старци се молятъ Богу горещо.

стр. 358

Приглаголни пояснения за мѣсто ("Обстоятелствени думи"за мѣсто)

Мѣсто или посока на глаголно действие се посочва съ мѣстни наречия или съ нѣкое съчетание отъ име или мѣстоиме съ предлогъ. За такива пояснения се пита: де, кѫде, откѫде,накѫде, докѫде и т.н. :Тамъ роденъ съмъ, тамъ дѣди ми днесъ почиватъ подъ земя

стр. 362

Приглаголни пояснения за време ("Обстоятелствени думи" за време)

Съ наречия или съчетания отъ име и предлогъ се посочва, когасе върши действието, отъ кога или до кога трае: Снощи я Янка въвъ село влҧзла (н. пѣс.)

стр. 363

Приглаголни пояснения за начинъ и мѣрка ("Обстоятелствени думи" за начинъ)

За да се посочи, какъ се върши нѣкое глаголно действие или до каква степен(мҧра ) достига то, употребяватъ се съответни наречия или предложни съчетания съ имена или мѣстоимена: Малки Сечко злѣ върлува- Силенъ вѣтъръ вее с бѣсъ(Ваз.)

стр. 363

Приглаголни пояснения за причина ("Обстоятелствени причинни думи")

Причина или основание на глаголното действие се посочва чрезъ съчетание отъ име(мѣстоиме) съ предлози за, отъ, по, поради, заради, вследствие на и под.: Седҧла Рада въ тъмница за бащини си дългове,за Николови кръвнини (н. пѣс.)

стр. 364

Приглаголни пояснения за цель ("Обстоятелствени думи" за цель)

Къмъ какво е устремено глаголното действие, каква е неговата "цель" или "намѣрението" на глаголното лице, това се изказва обикновено чрезъ съчетание отъ име или мѣстоиме съ предлогъ: Рано е Рада ранила на Бѣли Дунав за вода (или: на вода). Баща ми отиде на орань, а майка ми на копань

стр. 364

Прилагателни или мѣстоименни опрѣделения (По лат. атрибути)

Всѣко име въ изказа може, безъ огледъ на службата,която върши,може да бѫде пояснено с едно или повече други имена или мѣстоимена. Имената,що служат за пояснения, могатъ да бѫдатъ прилагателни, числителни, глаголни прилагателни или причастия, па и сѫществителни На зла круша зълъ прѫтъ (н.п.).- Гладна мечка хоро не играе(н.п.)

стр. 366

Сѫществителни имена като пояснения (приложения, по лат.апозиции)

И сѫществителни имена могатъ да се употрѣбятъ като пояснения, що показватъ качество, родство,звание, отношение, редъ, брой или обемъ на предмети, означени пакъ съ сѫществителни имена. Такива именни пояснения следъ имена или мѣстоимена обикновено се наричатъ приложения(лат.appositio) Дҧдо Славчо. Баба Яна. Кумъ Първанъ. Градъ Преславъ. Царство България.

стр. 368

Несъгласувани именни пояснения отъ предлози и имена

Освенъ именнитѣ пояснения, които се съгласуватъ по род и число (златенъ пръстенъ, златна огърлица, златно съкровище), въ нашия езикъ има и други видъ приименни пояснения, които се не съгласуватъ и се състоятъ отъ предлогъ и едно или повече имена, напр. пръстенъ отъ злато. Тези именни пояснения могатъ да означаватъ принадлежность,произходъ,качество, количество, цена, цель.

стр. 370